Когато чуем за „новокаменна епоха“ (неолит), често си представяме груби хора в кожени наметки, които живеят в тъмни пещери. Всъщност, ако трябва да сме честни – нашите предци са били модерни, много практични и изключително добри майстори!
Поводът да посетим Тумба Маджари в скопската община Маджари беше нашето специално събитие „Образователен пикник“, което се състоя на 21 май и ни отведе в неолитното селище Тумба Маджари, за да разберем нагледно какво всъщност е археологията. Нашите ученици обаче бързо се увериха, че предците ни са били съвсем различни от това, което предполагаха. Наши домакини бяха кустоса за раннокаменно време Д-р Перо Синадиновски и М-р Мария Димишковска от Археологичния музей на Р.С.Македония.
Чрез посещението на музея на открито и образователния документален филм за Тумба Маджари, както и експертните беседи и тридесетгодишните археологически проучвания на обекта, учениците от БНУ „Здравей“ и родителите, които се включиха в събитието, научиха важни исторически факти.
Селището е открито през 1961 – 1962 година при проучвания за строежа на минаващата в съседство магистрала. Първите археологически проувания са извършени през 1978 година от Музея на Македония и селището съществува непрекъснато от 6000 до 4300 година пр.н.е.. Археологическите разкопки от 1981 година насам доказват, че селището преживява своя най-голям икономически възход и културен просперитет по време на средния неолит – между 5800 и 5300 г. пр.н.е. При разкопките са дефинирани няколко жилищни обекта с изключително разнообразен и богат движим и недвижим инвентар. Всъщност, по-голямата част от неолитните материали, които днес са изложени или се съхраняват в Археологичния музей на Северна Македония, произхождат именно от Тумба Маджари.
От 2008 година насам в западната част на обекта (където е потвърдено отсъствието на оригинални културни слоеве) се развива проектът „Неолитно село“. Благодарение на него са изградени няколко къщи изцяло в духа на автентичната неолитна архитектура. Вътре в тях, чрез точни копия, е възстановен движимият и недвижимият инвентар. Тази прекрасна инициатива има двойна цел – да съживи археологическия обект и да развие у по-широката общественост чувство на уважение, грижа и висока оценка към най-старите културни постижения на нашите предци.
Благодарение на вълнуващите беседи и научните факти, споделени от специалистите, децата научиха как е било изградено и организирано едно праисторическо семейство, как вътрешното пространство на домовете е било строго разпределено. Археологическите разкопки са разкрили останки от правоъгълни къщи с впечатляващи за времето си размери, изградени от естествени материали: носещи дървени конструкции, преплетени с пръти и измазани с дебел слой кал и слама. Всяка къща е разполагала със собствена голяма глинена пещ за отопление и приготвяне на храна, огнища, платформи за спане и работа, съдове за съхранение на хранителни запаси (като жито). Пещите са конструирани толкова масивно, че са служели за дълготрайно акумулиране на топлина и готвене. Учениците видяха макети на зърнохранилища (силози) и големи керамични съдове (питоси) за съхранение на запаси. Животът в селището е изисквал прецизно разпределение на задачите – от земеделието и управлението на реколтите до поддържането на дома.
Голяма изненада за всички беше фактът, че суетата не е модерно измислица. Археологическите находки, като прочутата Велика майка, показват, че неолитните дами са носили прически, които са почти същите като днешните – плитки, кокове и интересни форми са били част от ежедневието. Децата разгледаха аксесоари, изработени на ръка от камък, дърво и глина, убеждавайки се, че хората от неолита са били истински творци, а не примитивни общности.
Специално внимание по време на беседата беше обърнато на каменната индустрия и технологията на производство, проучвани от учените в региона. Децата научиха, че основните инструменти за оцеляване са били фино изработени макролитни (големи каменни) сечива като брадви, тесли и длета, направени от селектирани здрави скали. Жътвата и обработката на храната са ставали с прецизни кремъчни остриета, монтирани в дървени или костени дръжки (сърпове), както и чрез масивни каменни хромели (мелнични камъни) за мелене. Това доказва високо технологично ниво и стандартизация при изработката на инструменти, нужни за ежедневието на първите земеделци. Учениците имаха възможност да се докоснат и до символиката на прочутите антропоморфни олтари на Великата майка – закрилницата на плодородието, открити на този обект.
Най-вълнуващата част от нашия „Образователен пикник“ беше практическата работа и експерименталната археология на терен. Учениците се превърнаха в истински неолитни хора като участваха в образователната работилница „Вкуси миналото“. Те сами мелиха жито на автентични каменни хромели, което им показа колко труд е бил нужен за парче хляб. За награда след тежката работа, децата сами приготвиха и опитаха традиционни за епохата десерти от мед и семена, които се оказаха изключително вкусни.
Тумба Маджари не е просто музей на открито – това е машина на времето. Място, което ни напомня, че човешкият стремеж към уют, красота и споделена храна е на хиляди години. И че сме много по-свързани с миналото, отколкото си мислим. „Образователният пикник“ ни доказа, че когато историята се преживее чрез науката и практиката, тя остава в съзнанието за цял живот!
Това незабравимо преживяване нямаше да бъде възможно без подкрепата, дългогодишните научни изследвания и професионализма на нашите домакини. Изразяваме огромната си и сърдечна благодарност към Археологическия музей на Северна Македония за топлото посрещане и за това, че правят историята жива и достъпна за младото поколение. Специални благодарности отправяме към г-жа Мария Димишковска за безупречната организация и координация на събитието, както и към кустоса за младо камено време (неолит) д-р Перо Синадиновски, чийто увлекателен разказ, експертни знания и научен подход плениха сърцата на малките откриватели от училище „Здравей“.
You must be logged in to post a comment.