Ден на танца

29 април се отбелязва по целия свят като Ден на танца от 1982 г. с решение на ЮНЕСКО на рождения ден на големия балетист Жан-Жорж Новер.

Магията на танца разпалва в нас чувството на свобода, забавлява ни , успокоява ни. Сближава ни с хората около нас. Професионално или любителски, танцът винаги присъства в нашия живот наред с музиката.

За нас, българите, народните танци са дълбоко свързани с нашето наследство, но и с нашето бъдеще. Няма празник в нашия календар, който минава без шрекрасната българска народна музика и танци, а българите се славим в уменията си на танцьори.

България е разделена на няколко фолклорни области: северняшка, добруджанска, тракийска, шопска, пиринска и родопска. Във всяка от тези области танците имат свой собствен характер.

Типично за танците в Добруджанската фолклорна област е да играят тялото и раменете, както при жените, така и при мъжете. Танцува се приклекнал или приседнал. Стъпките наподобяват ежедневния труд и връзката на хо̀рата с плодородната земя. Популярни танци са: ръченик, сборенка, ръка, тропанка, черкезката, данец, опас. В Северняшка фолклорна област танците са смесица от останалите области. Типични хора̀ са: дунавско, ганкино, дайчово, еленино, свищовско, чичовото и др.
В Тракийската фолклорна област танците са весели и жизнерадостни. Популярни хора в този район са трите пъти и ръченица, наречена още джиновска.
В Шопската фолклорна област изобилието е най-голямо. Шопите танцуват с високо вдигнати крака и с натрисане на ръцете. Точно това прави шопските танци най-трудни и едновременно красиви. Най-популярните хора са: граовско, петрунино, самоковско, циганско, четворно, шопска ръченица и др.
В Пиринската фолклорна област танците са разнообразни и се делят на мъжки и женски. Характерни за областта са джангурица (айдарово), ширто и др.
Хората на родопчани са плавни, широки и подчертани твърди стъпки. Традиционни за Родопската област хора са: бачковско, енинсканско, право родопско, павелско, сунаско, венделско и др.

Българското хоро е равнозначно на ритуал, за който се смята, че е част от нашите тракийски корени. Според изследователи хорото е  начинът, по който хората живеещи на Балканите се свързват с космическата енергия.

Според много хора идеята на хорото е пресъздаването на Слънчевата система със Слънцето и въртящите се около него планети. 

Хорото в минали времена е имало и друга функцията. То е било свещен ритуал, имащ за цел единение. В центъра на селото, на града, в танца са се хващали и млади, и стари. Всички поколения и цялата общност – в един общ ритъм. Нашите прадядовци и прабаби са се ухажвали и харесвали най-вече на хорото. Една от най-неразгадаемите тайни, свързани с българското хоро, е разнообразието от ритми в различните краища на България.  Над 40 неравноделни такта са изследвани до този момент и има още неизследвани.

 Какво се случва на този ритуал:

Хващането за ръце е предаване и синхронизиране на човешките енергии в едно общество. Под съпровод на музика, това балансира негативната енергия и отприщва силно градивната и позитивната. Голяма роля в това има синхронът в стъпките на танцуващите. Те завършват синхрона и вкарват хората на една обща вълна. От тук, след като се засили енергията, се постига ритуалният ефект. Всяко хоро има функция на молитва – за живот, за плодородие, за демонстрация на сила и т.н. Въртенето в кръг – това затваря енергията и се свързва със слънцето и абсолютната хармония. Всички кръгови хорА се въртят обратно на часовниковата стрелка, като изключително интересен факт е, че в тази посока се движат интуитивно хората по принцип.

В един момент понякога хорото става спираловидно – това е сливането с безкрайността и космосът, който всъщност е пълен със спирали. Спирала е и ДНК-то на човек и тн. 

Едни стъпки са в движение зиг-заг (напред назад) – това е символът на водата.

Силно движение напред и леко връщане назад – това е динамиката на времето, ударите, които леко ни връщат и новото потегляне с крачка.   Ръцете – те се вдигат нагоре като молитва, тръскат се долу, за да се слее небето със земята. Дори и малките деца, когато ходят за ръка с майка си инстинктивно ги поклащат долу. Това е разтоварване на енергията. 

Движенията на ръцете и краката – символизират сеитба, прегръщане, захващане за кръста (това е поза сила), тропане с крак (това е събуждане на земята), тичане, щастливо подскачкане, едри крачки, ситни стъпки – това е движението на живота ни в ежедневието. Между другото кукерските хора са едни от най-тромавите и тежките, именно защото функцията им е да събудят земята, да изплашат злите сили и да ги прогонят.

Географското положение – има огромно влияние върху танците. Ако в Родопите могат да изиграят хоро на един крак и без да мръднат, то по Дунавската равнина (кой не знае Дунавското хоро) се препуска в огромни кръгове.

Академия „Здравей“ организира народни танци за всички желаещи. Забавлението и доброто настроение е гарантирано!

За повече информации, свържете се с нас или пишете ни във Фейсбук.

Текстът е по материали от Сдружението на българите в Южна Африка , Танцов клуб „Вито хоро“ и на Галя Куманова