24 май -Честит празник на славянската писменост!

Днес, 24 май, празнуваме един от най-големите български празници – празника на славянската писменост, на българската просвета и култура и на светите братя Кирил и Методий 

24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата.

По този повод Негово Превъзходителство г-н Ангел Ангелов, посланик на Република България в Република Северна Македония, поздрави нашите ученици и учители.

A от своя страна нашите ученици честитят празника на всички с подготвения от тях рецитал на всеучилищния химн „Върви, народе възродени“.

През 1892г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с пръв стих „Върви, народен възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св.Св.Кирил и Методий“ и се състои от 14 куплета, а през 1900г. Панайот Пипков създава музиката към химна.

Специална благодарност към г-н Ангелов и г-жа Антония Велева, съветник в Посолството на Република България в Р.С. Македония, отговарящ за култура и образование, за изключителната подкрепа; към целия учителски и административено-технически състав на Българското съботно-неделно училище „Здравей“- Скопие за тяхната посветеност и на Дамян Таневски, ученик в 10 клас на Неделното училище за видео и аудио обработката на нашия поздрав.

Всяко дете изучава в училище живота и делото на славянските просветители Св.Св. Кирил и Методий.

Но защо празнуваме този празник на 24 май?

Това е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история. Първите исторически сведения са от арменски пътепис от 1813 година. Празникът на Светите братя се е чествал в град Шумен още през 1803г. , на 22 май. На 11 май 1851 г. в епархийското училище “Св. Св. Кирил и Методий” в Пловдив по инициатива на Найден Геров е организиран празник в чест на Светите братя Кирил и Методий – създатели на глаголицата.

Празникът започва редовно да се отбелязва през 1857 година със служба в българската църква „Св.Стефан“ в Цариград, заедно със служба за Св.Иван Рилски. На следващата година, 1858г. този празник се празнува и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Св.Богородица“ и слово на учителя Йоаким Груев. Празникът започва да се отбелязва редовно и во Шумен и Лом. През 1856г. Йоаким Груев предлага денят на Св.Св.Кирил и Методий да бъде празник на всички ученици. От 1860г. празникът на Светите братя се чества в Скопие. От 11 май 1863г. този празник се чества като църковен празник на преподобните Кирил и Методий.

Денят 11 май не е избран случайно от Найден Геров. Това е общият църковен празник на двамата светии по Юлианския календар. С въвеждането на Грегорианския календар датата става 24 май. Най-ранните данни за отбелязване на деня на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век. А те са признати за светци още в края на IX век.

           Днес на кирилица пишат не само българите, но и още много други славянски и не славянски народи – около 200 милиона души.

От 2007 г. кирилицата е призната за третата европейска азбука след латиницата и гръцката азбука. Българският език е един от 26-те официални езика на Европейския съюз и е единствения, който използва кирилицата.

            Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които идвайки в България, намират подкрепа за своето дело от българския цар Борис I.

Всеки от петимата ученици има свой църковен празник, като освен това честваме общия църковен празник на двамата първоучители Кирил и Методий и петимата техни ученици всяка година на 27 юли. Празникът се нарича Свети Седмочисленици.

Честит празник!