В Скопие от 14.11.2023 до 07.04.2024 гостува изложбата „Сребърна Тракия“ и на 15 и 16 декември нашите ученици и екип посетиха изключителната експозиция на безценното наследство на траките. Наш водач беше Мария Димишковска от Археологичния музей на Република Северна Македония, която сподели с нас множество интересни факти и истории от живота, бита и обичаите на траките.
Експозицията „Сребърна Тракия“ представя над 1700 експоната от 18 музея в България и е изложена в Археологическия музей в Скопие. Тя е една от най-големите като брой експонати и представителност на музеи, които са предоставили експонати за нея, казва за БТА директорът на Националния исторически институт с музей при БАН доц. Христо Попов.
„Балканите са люлката на европейската металургия и рударство, от тук към Европа се разпространява идеята за ползването на медта като първия работен метал в историята на човечеството, на територията на България са и най-ранните златни находки. Среброто дълго време остава познато, но не толкова важно, има по-скоро единични находки в сравнение с тези от злато и мед. И едва с процесите от VI-V в. пр. Хр., с възникването на идеята за какво може да се използва среброто и красивите предмети, които идват под формата на дипломатически дарове за някои тракийски царе от Близкия и Средния Изток, за два века и половина се развива един „масов сребърен хоризонт”. Идеята за използване на среброто така се харесва от тракийските царе, че то започва да се използва масово, включително и за конска амуниция, за съдове и прибори, а на територията на България се наблюдава най-голямата гъстота на сребърни предмети от V-IV в. пр. Хр. Този „сребърен хоризонт” е много масов и характерен точно за този период на тракийската държава”, разказва доц. Попов в интервю за БТА.
В интервюто на БТА се разказва и за най-интересните експонати, сред които са тези от тракийския некропол край Дуванлии, които днес се намират в Регионалния археологически музей в Пловдив и в Националния археологическия музей с институт – БАН в София, някои от важните експонати, които се съхраняват в музея в Казанлък, части от Рогозенското съкровище, съхранявани в Националния исторически музей и в музея във Враца, съкровищата от Летница и Луковит, които са експонирани в Националния исторически музей и в Националния археологически институт с музей – БАН. Има и непознати или не много познати на широката публика експонати, тъй като са открити сравнително скоро, като комплекта от Далакова могила при с. Тополчани, който се съхранява в Регионалния исторически музей в Сливен, златната маска от местността Светицата до град Шипка.
Снимки от посещението на изложбата можете да разгледате в галерията, а целият текст на интервюто на БТА с доц.Попов можете да прочетете тук.
You must be logged in to post a comment.